Един наистина нечовешки акт…  Нанесъл е десетки удари на майка

...
Един наистина нечовешки акт…  Нанесъл е десетки удари на майка
Коментари Харесай

Защо се избиваме като зверове? Три възможни отговора

„ Един в действителност безчовечен акт…  Нанесъл е десетки удари на майка си с нож – счупил е единия и е траял с втори нож, плюс - с каквото е останало от първия.

Ние, като хора с значителен опит, сме се сблъсквали с доста жестоки убийства, само че това е едно от тези, които може да назовем венец на жестокостта. А най-отвратителното е, че причинителят не демонстрира никакво страдание и никакво разкайване за случилото се. “

Георги Чинев - областен прокурор на Бургас, наследник на полицейски началник и съдийка, наподобява същински покъртен. И надали приказва нелепости, като споделя, че самите те рядко са виждали такова безчовечие.

Случаят в резюме: в Бургас уважавана градска учителка е убита – или по-точно накълцана и изкорубена от 24 годишния й син.

София. Две дами убиват брутално мъж: спорът е най-нормална фамилна драма - за бебето. Защо пък да не го убиеш по такава „ сериозна “ причина?!  Тъщата души Пейо Пеев, до момента в който щерка й гледа. Двете дами възпламеняват натрупа на „ Алеко “, с цел да покрият следите – очевидно много филми са гледали. В идващия епизод това по никакъв начин не им оказва помощ – и двете са пред съд, който оставя едната в ареста, а другата с гривна у дома (по благосклонност, поради въпросното бебе). Т.е. – признава се, че е прекомерно евентуално те да са направили действието.

Пловдив. Спор за паркиране пред гараж. Двама здравеняци атакуват боен, той открива безредна пукотевица. По знамение няма загинали…

Брезник. Бременна изгубва бебето си, а няколко души са пребити, откакто 50-годишен " кукер " от фестивала Сурва изгубва надзор. Били го обиждали и агресирали, а разногласието бил за чанове.

Сливенско. Мъж скача по гърдите на 8-годишно дете - ядосало го, тъй като го замеряло с камъни.

Мьорфелд-Валдорф в Германия. Българин нахлува в супермаркета, в който работи дамата, с която е скъсал преди малко по нейно предпочитание... Разстрелва я като куче пред клиентите, след което прострелва себе си.

И още, и още... Всички изредени случаи, както може би си спомняте, обгръщат напълно къс интервал от време - напълно близкото минало.

Зверствата са всекидневни, но може би единственото по-ужасно е, че са по извънредно дребни мотиви. Поводи може би за фамилен или междусъседски скандал, за бракоразвод, даже за побой, само че не и за съдбовните – и летални, резултати, които ние в последно време сполучливо реализираме.

Три извода се постановат и сякаш нито един от тях не е насърчителен:
Нула мисъл, плюс нула предел на толерантност – обезпечен " гърмеж "
В чисто на практика проект – може и извънредно да се наскърбяваме на PISA, която рути „ българщината “ с изказвания, че младите не умеят да си купят билет от автомат, само че актуалният човек в тази страна постоянно не може да създаде обикновени логичен взаимовръзки. И да структурира в главата си причина-следствие. „ Ако направя това и това, то ще докара до този и този резултат… “

Вторият съставен елемент, с цел да се получи същински взривна примес, е че порасналото към този момент поколение „ всичко-за-мен “ има нулев предел на толерантност. Никакъв дразнител, който нарушава комфорта ти, не заслужава да живее. Нещо повече – би трябвало на мига да бъде смачкан, занулен и заличен от лицето на вселената.

Ще напомня един отблъскващ факт – Викторио, който умъртви дамата и бебето си в София през 2018 година, бе превъртял и пристъпил към деяние, откакто тя му споделила, че скъсват и му събрала в един плик чифт обувки и устройствата за малкия екран и интернета… Т.е. – това е било достатъно да го докара до подобен бяс

Казано просто - ние навсякъде нямаме вътрешни възпиращи механизми. Нито моралът, нито мозъкът ни сработват, с цел да ни сигнализират, че по този начин не би трябвало. Отглеждаме и отгледахме „ домашни божества “, които като краен резултат не умеят да реагират против събития или думи, които им нарушават кефа… И просто избухват.
Нула нравствени спирачки
В сферата на по-отвлечените аргументи е загубата на морални и нравствени ориентири онтологично, като цяло. Моралът и полезностите - за разлика от други неща, са материя, която в случай че я няма към нас, мъчно можем отнякъде да я откраднем. И по никакъв начин не оказва помощ, в случай че си израснал в семейство с експанзия. А след сложните години на така наречен " преход " - такива фамилии бол.

В тази сфера просто зейна вакуум. Сега просто се качете в метрото и вижде младите 20-годишни татуирани момченца от крайните квартали, които се придвижват на глутница към някой мач... И ми кажете какво си мислите - но не политкоректно, а почтено, ребром.
Държавата има възпиращи механизми, само че те не... възпират никого
За всички, които не се интересуват от горните две подточки, актуалната страна - пък и по-древната - е измислила стопиращ механизъм. Нарича се наказателна или пенитенциарна система.

Изключително надалеч съм от мисълта, че в Германия или в Англия хората са ангели поднебесни. Просто за тези, които не дават отговор на условията или застрашават безвредното действие на социума, са измислени спиращите механизми.

И тук идва и виновността на българските медии. Увлечени в вести за " огромните играчи ", прожектираме на по-малко умните следното обръщение: щом на този и този му се е разминало още веднъж и още веднъж, и на „ викториовците " може би ще им се размине.

Тцъ - брутална неточност.

Всъщност е тъкмо противоположното: съдилищата у нас издават грамаден % неоправдателни присъди (традиционно над 95% от импортираните обвинителни актове), пандизите се пръскат по шевовете и даже при стремглаво намаляващо население и макар трайния " износ " на кримиконтингент в Запад, се постанова да строим нов затвор край Самораново. И строим. Междувпрочем – профилът на пандизчиите е изменен и към този момент огромен % са млади българчета – тъкмо „ тарикатите ", които са били уверени, че навръх тях ще им се размине.

Това, че страната глупашки закри на процедура науката " Криминологоия " в продължение на години - и никой не изследва процесите, също по никакъв начин не оказва помощ на обстановката. Ама каква ти далавера от криминология?!

За информация ще кажа, че през предходната година в София има 1 (едно) неразкрито ликвидиране – това на Алексей Петров. Иначе разкриваемостта би била 100% - междувпрочем обичайно това са параметрите всяка година от десетилетия. Битовата престъпност най-често бива с висока разкриваемост и наказуемост.

Казано наопаки – в случай че не сте килърът на Алексей Петров, има огромен шанс да влезете в пандиза, дейно и задълго.

А ние като медии не сме обяснили тъкмо това на всички надяващи се, че… като възпламенят натрупа, няма да ги заловен (и тук явно приличното образование не е отговор, тъй като обвинената е дипломат).

Доста по-сложен изглеждаше казусът със сина на Стоян Александров, който бе подготвил натрупа даже да го прекара през комина на крематориума, само че факт е, че и той върви към откриване. След години най-трудното за откриване ликвидиране - това на намушканото момче в Борисовата градина, също докара до неоправдателна присъда.

Да, има едни хора, на които им се разминава. Но те са в действителност шепа – и постоянно ги гледаме по малкия екран в други качества, не на обвинени. Дали в миналото ще пристигна и техният ред - Божа работа.

Но в случай че не сте един от тях – по-добре помислете, преди да дадете изблик на гнева си.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР